Нервната система и поведението на децата значително се различават от тези на възрастните. През деня децата са в състояние многократно да променят настроенията си.
Претоварването на възбудния процес се счита за най-честа причина за възникване на нервност при детето. Тази нервност може да е предизвикана от прекалено нови стимули и силни впечатления, които то не може да асимилира. Това биха били много нови хора, нови места, не на последно място екраните – клипове, игри и т.н. Може да се случи и когато детето е претоварено с учене и няма време за почивка.
Претоварването на възбудния процес настъпва лесно и при събития, предизвикващи неприятни емоции и страх. Затова и нервността се среща много често при деца, които живеят в семейна среда, в която често избухват конфликти между членовете на семейството, на които стават свидетели. Друг случай е, когато агресията е насочена към детето и то често е критикувано и заплашвано, живеещо в постоянен страх от наказание.
Важно е да се уточни, че нервният срив при децата възниква не поради силата и характера на въздействието на конкретен стимул, а от значението, което носи той. Ще дадем пример за това. Един пожар не би предизвикал нервен срив у човека, освен ако не знае , че в сградата има близки хора, които може да пострадат. Опитът, който един възрастен човек е придобил, му помага да прецени риска от създалата се ситуация. Личният и социален опит на едно дете в предучилищна възраст е все още прекалено малък, за да може то да си даде сметка за последиците от някои конкретни събития. То осъзнава опасността от една горяща сграда от обясненията на възрастните и виждайки уплахата в очите им.
Основната причина за нервно разстройство при детето е не самото събитие, което се е случило, а оценката, която му е дадена от възрастните. Ако родителите успяват в сложна ситуация да запазят самообладание и да покажат на детето, че не е толкова страшно, не предизвикват психична травма у него.
И тук ще дам пример, за да онагледя казаното. Ще ви представя две истории от миналото, случили се в Русия, свързани с деца и циркови мечки.
В единият случай шестгодишно дете първоначално губи гласа си, а на по-късен етап получава заекване и нервни тикове. Това се получава, след като вижда мечка в цирково представление. Оказва се, че неговата баба го плашила, че, ако не е послушен, ще го вземе мечката.
В другият случай мечка бяга от арената на цирк, стига до публиката и хваща четиригодишно момиче. За щастие участниците успяват да отърват детето от мечката. Оказва се, че веднага след това детето споделя, че не се е изплашило от мечката, защото тя е циркова и е учена как да прегръща.
До нервни състояние води и прекаленото задържане на емоцията и потискане на импулса на детето. Обикновено това се случва при родители и възпитатели, възпиращи прекомерно активността на дето с команди на висок тон като ”Стой мирно”, “Престани”, “Не пипай” и т.н. Възпитателни методи като наказване в ъгъла или на стол, ограничаващи подвижността на детето водят до същия ефект. Колкото по-малко е детето, толкова по-трудно успява да се въздържа от идващите му импулси. Затова е добре на децата да се забраняват основно тези неща, които ги застрашават или са в рязко противоречие с обществените норми.
Други случаи, предизвикващи нервни състояния са противоречивите емоции, които чувстват децата. Например детето изпитва нежност към новороденото си братче, а от друга страна неприязън, че отнема голяма част от вниманието на майката. Или едновременно изпитва любов към бащата, който напуска семейството, и омраза заради постъпката му.
Често може да настъпи объркване и нервен срив, когато една и съща постъпка се критикува от единия родител и толерира от другия. Друга причина може да бъде, когато една и съща постъпка е приветствана положително от родителя, защото в един случай е в добро настроение, а в другия е порицавана, защото родителят е напрегнат.
От казаното дотук можем да заключим, че основната причина за възникване на нервен срив при децата е не създалото се събитие като такова, а неправилният подход и недооценяването на незрялата им все още психика.
Росица Кънчева, психолог в ЛЦ “Дай ръка”