Значение на първите години
Първите години от живота на детето са време на бърз растеж. Развитието протича с изключителна скорост. Именно тогава се изграждат основите на речта, мисленето и социалните умения. Детето започва да разбира и да се свързва със света около себе си.
Науката потвърждава това. До 3-годишна възраст мозъкът създава над 1 милион нови невронни връзки всяка секунда. Това е критичен прозорец от време. Детето е особено възприемчиво към всичко, което го заобикаля.
Нормално развитие или причина за притеснение?
В този период родителите често имат въпроси и колебания. Кое е нормално? И кога трябва да се потърси помощ? Да се каже просто „всяко дете е различно“ невинаги е достатъчно. Развитието наистина има индивидуален ритъм. Но има и ориентири, които показват дали всичко върви както трябва. Те помагат да се прецени кога е разумно да се обърнем към специалист.
Какво може да очакваме през първите години?
Първата година
През първата година детето започва да реагира на познати гласове. Издава звуци, усмихва се, показва емоции чрез мимика и жестове. Появяват се гукане и лепет. Около 12 месеца идват и първите значещи думи. Детето сочи, за да поиска нещо. Разбира прости инструкции като „ела тук“ или „дай топката“.
Между 1 и 2 години
Напредъкът е бърз. Появяват се повече думи и кратки фрази. Детето изпълнява двустъпкови инструкции. Започва да играе ролеви игри – „готвене“, „храни куклата“. Имитира звуци и действия. Сочи не само при нужда, но и за да сподели интерес.
След 2 години
Речниковият запас расте. Детето използва изречения с 2–4 думи. Започва да задава въпроси и да разказва прости неща. Все по-често се включва в игра с други деца. Научава се да се редува, да спазва правила и да участва в по-структурирани дейности.
Кога да се обърнем към специалист?
Има сигнали, които не бива да пренебрегваме. Ако се задържат дълго или се появят заедно, може да значат, че детето има нужда от помощ.
Примери за тревожни знаци:
- До 12 месеца: липса на реакция на име, липса на гукане, не използва жестове
- До 18 месеца: не казва нито една дума, не сочи, не проявява интерес към общуване
- След 2 години: не използва кратки фрази, не разбира прости инструкции, не търси контакт с другите
Поведенчески сигнали, които не трябва да се пренебрегват
Не само езиковите, но и поведенческите сигнали са важни. Липсата на очен контакт, трудности в играта, повтарящи се движения или регрес в уменията са признаци, че е нужна консултация.
Силата на ранната интервенция
Колкото по-рано се установи трудността, толкова по-добра е прогнозата. Ранната интервенция доказано подпомага развитието. Тя има положителен ефект върху речта, емоциите и социалните умения. Терапиите могат да включват логопедична подкрепа, игрова терапия, ерготерапия или психологическа помощ. Колкото по-рано се започне – толкова по-бързи и трайни са резултатите.
Родителската интуиция има значение
В практиката си често виждаме, че родителите усещат, когато нещо не е наред. Това усещане не бива да се подценява. В България вече се използват утвърдени скринингови инструменти – като DENVER II, DESK 3–6 и други. Те позволяват обективна оценка на развитието – в речта, моториката, социалните и когнитивни умения.
Какво може да направи родителят?
Родителите имат ключова роля. Говорете с детето. Играйте заедно. Четете, усмихвайте се, отговаряйте на опитите му за контакт. Създайте сигурна и окуражаваща среда. Това са най-силните средства за подкрепа в ранната възраст.
Нуждаете се от помощ?
В нашия център „Дай ръка“ извършваме професионална оценка на ранното детско развитие. Изготвяме индивидуални терапевтични програми. Работим в екип: логопед, психолог, ерготерапевт и специален педагог. Ние сме тук, за да подкрепим вас и вашето дете – още от първите стъпки.
Ако нещо в развитието на вашето дете ви тревожи – не се колебайте да запазите час за консултация.
Източници:
Shonkoff, J. P., & Phillips, D. A. (Eds.) (2000). From Neurons to Neighborhoods: The Science of Early Childhood Development. National Academy Press.
Center on the Developing Child at Harvard University (2016). Brain Architecture: Building the Foundation for Future Development.
https://developingchild.harvard.edu/science/key-concepts/brain-architecture/.
World Health Organization (WHO) (2020). Improving Early Childhood Development: WHO Guideline.
American Academy of Pediatrics (2016). Identifying Infants and Young Children With Developmental Disorders in the Medical Home: An Algorithm for Developmental Surveillance and Screening. Pediatrics, 118(1), 405–420.
Erikson Institute (2018). The Power of Early Learning.
Berk, L. E. (2013). Child Development (9th ed.). Pearson.
Мишева, Г. (2021). Детска невропсихология в практиката. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
Образцов, С. (2017). Ранно детско развитие и ранна интервенция. Варна: Медицински университет – Варна.