Чест повод за притеснение у родителите са моментите от съня на децата, в които се събуждат от кошмар. Възможно е децата да плачат, да се изпускат по малка нужда, да отказват да спят на тъмно или сами в стаята.
Този период е най-характерен за възрастта между четири и седем години и обикновено се среща по-често при по-емоционалните деца. Ако има кошмари означава, че дневната дейност на детето го е оставила в напрегнато състояние. По време на сън мозъкът преработва информацията, която е получил през деня. Именно затова насън могат да се появят образи от гледани филмчета, книги или реална ситуация, направила впечатление на детето. В тези моменти детето изпитва ужас, дори и родителите да оценяват повода като смешен и несериозен.
При нощния сън разумът се изключва, но не и емоциите. Детето така или иначе е лабилно и трудно се владее. Пускайки контрола през нощта в съзнанието му се появяват хиперболизирани негативните образи, проекции на неговата действителност. В такива моменти детето се чувства малко и беззащитно.
Има няколко средства, чрез които да опитаме да освободим детето от негативното преживяване по време на сън.
Една от препоръките е до леглото на детето да се оставят листи и моливи за рисуване, за да може, събуждайки се, да пресъздаде в картина това, което е нарисувало. Когато детето обрисува своите кошмари, то ги овладява.
Може детето да разказва на обгрижващия за кошмарите си и да знае, че за тях може да се говори. Важното тук е родителят да не ги оценява, а подкрепящо да приеме обясненията на детето, като например му каже, че има право. Разказването също е начин за овладяване на ужасяващите фантазии.
Ако детето спи неспокойно през нощта е добре да извършваме работата за успокоение през деня. Нужно е да увеличим допира му до водата. Можем да му напълним леген с вода и да пуснем вътре играчки, пръчици, сламка, през която да духа и да прави балончета. Къпането във вана също дава добри резултати.
Градските деца често са доста изнервени се нуждаят от два-три часа водни игри. Детето се нуждае от природата – пръст, вода, пясък, растения. В игрите с тях то може да даде воля на въображението си и да освободи фантазиите си, а оттам и нощните страхове.
Добре ще бъде и родителите, плашещи децата с мечки, Баба Яга, Торбалан и т.н. също да изберат нови възпитателни стратегии. Детето изпитва ужас от тези образи, тъй като те са изцяло негативно натоварени. Детето знае, че родителите му се карат, мислейки му доброто, но това не се отнася и за героите, споменати по-горе, които му желаят единствено злото.
Много важно място трябва да отделим и на използването на екраните – телевизия, телефон, таблет. При използването на тези средства трябва да има мярка относно времетраенето и контрол относно това, което детето гледа. Освен съдържанието проблем създава и близкият план. Близките кадри дори и на някой дребен обект като например мравка, червей или др. могат да предизвикат страх у детето, защото изопачава положението му по отношение на пространството и външния свят – нима е възможно една мравка да е толкова огромна?! Докато спи детето става жертва на тези изтласкани образи. Начин да се избегне нощния страх, предизвикан по подобни причини е детето да преиграе образа, който е видяло на екрана – да се прави на паяк, да лази като червей и т.н.
Друго важното, с което можем да приключим темата е да подтикваме детето да изразява емоциите си – както положителни, така и отрицателни. По този начин възможността за преживяване на негативните емоции в съня намалява.
Росица Кънчева – психолог в ЛЦ „Дай ръка“
Използвана литература:
1. Долто, Ф: Основни етапи на детството, изд. „Колибри“, 2015
2. Алгафари, М.: Поправителен за родители, изд.“ Алгафари“, 2018