🎨 Значение и смисъл на детските рисунки 

  Рисунките са често използван похват в психологическата диагностика на децата. Трябва да знаем обаче, че при тълкуването им се изисква много добра професионална подготовка, практически опит, добра обща култура, както и интуиция. Рисунките на децата дават само една хипотетична информация за душевното състояние на детето. За да се направи заключение относно това, е необходимо да се набави и допълнителна информация от самото дете, обгрижващите го, както и да се използват други диагностични методики. 

   В текста по-долу ще бъдат разгледани някои от основните моменти в интроспекцията на детските рисунки. Важно е да се подчертае, че символите в рисунките, които се опитваме да разчитаме могат да бъдат много противоречиви като информация, която носят, затова е необходимо да не прибързваме с изводите, които бихме направили.  

   Ще започнем с разположението на рисунката върху листа.  

   Ако рисунката е разположена в центъра на листа, възприемаме, че това е признак на увереност, сигурност и безопасност. Понякога обаче може да е признак за егоцентричност. 

   Ако рисунката е в долната част, това често е показател за несигурност и беззащитност, както и занижена самооценка. 

   Рисунка, разположена в лявата страна на листа показва ориентация към миналото, а, ако е разположена в дясната страна , то тогава говорим за ориентация към бъдещето. 

   Ако има големи незапълнени пространства на листа, те се възприемат като “зони на забрана”. Например свръхконтролираните и потискани деца рисуват главно в долната част на листа. 

    Размерите на обектите ни показват следното: 

   Фигури, заемащи целия лист често са израз на агресивност. Възможно е и компенсаторно да изразяват Аз-а посредством въображението. 

    Фигурите с малки размери обикновено са свързани висока тревожност и ниска самооценка. 

   Силният натиск свързваме с агресивност, енергичност, амбициозност и напрегнатост, докато много лекият натиск сигнализира за неувереност и пасивност. 

   Подбиране на цветовете 

Емоционално уравновесените деца използват широк набор от цветове в рисунките си. Тези деца, които се изявяват като нестабилни или проблемни използват ограничен брой цветове. Всеки цвят съдържа няколко характеристики, които могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. При интерпретация на рисунката на детето освен цветовете трябва да се вземат предвид и други аспекти от творбата. 

    Цветовете, използвани в детската рисунка могат да разгледат  от позицията на положителни и отрицателни характеристики. 

   Ще започнем с използването на червения цвят, който като положителни характеристики  показва жизненост, любов, добро самочувствие и адаптивност, а от друга страна като отрицателни характеристика можем да отбележим агресия, , афектираност, нисък контрол над импулсите.  

   Жълтият цвят отразява будност, воля, насоченост навън, щастие, но и мнителност, противоречие и неспокойствие. 

   Синият цвят символизира удовлетворение от себе си, вътрешна хармония, дълбочина на чувствата. Като отрицателни характеристики може да се посочат пасивност, повишена интровертност; резервираност, отделяне от реалността. 

    Зеленото отразява положителни емоции и увереност в собствените сили, но е възможно да е индикация и за неудовлетворение от актуалната ситуация, ограничение. 

   Оранжевият цвят в детската рисунка символизира контактност, топлина, чувство за сигурност в семейството. Отрицателните характеристики, които могат да се споменат тук са враждебност, зависимост, нарушаване на границите. 

    Лилавият цвят ни показва любознателност, повишена чувствителност, сила, естетика, както и от друга страна лабилност, нерешителност, неспокойствие и страх. 

    Бялото е отражение на  освобождаване от неприятни преживявания, но може да показва и страх , боязливост, забрани, сковаващ контрол. 

   Черният цвят е знак за самовглъбяване, преобладаване на разума над чувствата. Показва ни и депресия, тревоги, скръб, опасност. 

    Кафевият цвят демонстрира здрава връзка с реалността и действена активност. В съчетание с черно показва страх.  Друго тълкуване е игнориране на духовното. 

    Основни символи, използвани в детските рисунки 

    В рисунката си детето пресъздава своята същност и свят – в нея проличава отношението на му към самия себе си, яркостта на социалните му контакти, емоционалното му състояние. Ще се спрем върху основното значение на най-използваните символи в детските картини.  

    Къщата се смята за символ на семейството и жизненото пространство на децата между 5 и 8 години. Една от особеностите тук, на която може да се обърне внимание е наличието на много прозорци, отразяваща контактност. Може да се разтълкува и като липса на свое собствено пространство. Липсата на врата или прозорци е признак на затваряне в себе си, недоверчивост, боязливост, желание да се  пази тайна от другите. Коминът с пушек ни показва топлина, разбиране и подкрепа в семейството. 

    Дървото показва как детето възприема себе си. Важно е мястото му в рисунката, неговата големина и съотношението между корени, стъбло и клони. Наличието на корени изразява потребността на детето от стабилност и сигурност. Ако корените са големи и дълбоко впити в земята, това признак за консерватизъм в семейството и стриктно спазване на семейните норми. Подчертаването на корените може да е знак и за много силна привързаност към семейството. Стъблото изразява чувствата на детето. Ако стъблото е по-голямо в сравнение с другите части на дървото, то може да бъде разтълкувано като преобладаване на чувствата над мислите. Ширината и подчертаването на стъблото показват силата на чувствата. Например тънкото и едва загатнато стъбло показва лесна ранимост. Короната и клоните ни показват начина на мислене, развитието на когнитивната сфера, както и значимостта на интелектуалните способности на детето. Децата с въображение рисуват богати и големи корони на дърветата, а децата с интелектуални затруднения обикновено рисуват дървото с малки клони без листа и плодове. 

   Включването на слънце в детската рисунка показва родителска подкрепа и любов. Нуждата от задоволяването на тези потребности могат да се видят, когато слънцето е закрито с облаци. 

   Рисунката на човек разкрива някои особености при изследване на Аз-образа на детето. Оценят се чувствата, нагласите, вътрешните конфликти и компенсаторните реакции на детето. Ето и някои от специфичните знаци, на които може да се обърне внимание. 

   Много голямата фигура, която заема целия лист, често се рисува от агресивните деца с нисък вътрешен самоконтрол. Понякога срамежливи и плахи деца рисуват големи фигури, разкривайки по този начин желанието си да бъдат силни и забележими. Много малка фигура се рисува от деца, които са вътрешно несигурни и се преживяват като незначителни  и малки. 

   Части от фигурата, които имат специфична символична значимост за детето често се рисуват уголемени или умалени. Рисуват се допълнителни детайли или отделни части на тялото. 

   Голяма глава често се рисува от деца, които биха искали да са по-умни или с по-добри постижения и възприемащи себе си като недостатъчно добре справящи се. 

   Устата се свързва с общуването и обикновено символизира комуникативните качества и умения. Уголемената, изрисувана с дебели линии или умалената и недооформена, с бледи линии уста често са показатели за говорни и комуникативни затруднения. Тези особености се срещат и в рисунките на свръхзависими и свръхпротектирани деца. 

    Големи очи с изрисувани зеници често са израз на страх и тревожност. Ако са нарисувани без зеници, това може да изразява и затруднения в обучението, свързани с визуалното възприятие. 

   Големи или дълги ръце се рисуват от деца, желаещи да контролират или стремящи се към сила и власт. Понякога големи ръце рисуват деца с физически увреждания на крайниците, с което изразяват компенсаторното си желание за сила и мощ. Малки ръце често рисуват деца, изпитващи страх от авторитетите. Срещат се и в рисунките на деца , които възприемат себе си като слаби и неефективни. Често момчетата в юношеска възраст рисуват фигури със силно изразени мускули, показвайки значимостта на атрибутите за мъжественост, характерни за тази възраст. 

    Пропускането на краката подсказва липса на сигурност и опора. 

    Детската рисунка може да се възприеме като прозорец към душата на детето. Понякога малките детайли в нея разкриват много информация, свързана с емоционалното състояние на детето. 

                       Росица Кънчева – психолог в ЛЦ  „Дай ръка“ 

Източници:

1. Колектив: Ръководство за изследване на детето – I част, изд. „Веда Словена- Ж.Г.”, 2000